Производството по несъстоятелност се осъществяват по реда на част четвърта от Търговския закон. Производството по несъстоятелност има за цел да осигури справедливо удовлетворяване на кредиторите и възможност за оздравяване предприятието на длъжника, като се вземат предвид интересите на кредиторите, длъжника и неговите работници.  

Производство по несъстоятелност се открива за търговец, който е неплатежоспособен или за търговско дружество (дружество с ограничена отговорност, акционерно дружество или командитно дружество с акции), което е свръхзадължено. Свръхзадължено е търговско дружество, чието имуществото не е достатъчно, за да покрие паричните му задължения.

Неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо:

- парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването ѝ, или

- публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или

- задължение по частно държавно вземане.

Неплатежоспособността се предполага, когато търговецът е спрял плащанията. Неплатежоспособност може да е налице и когато длъжникът е платил или е в състояние да плати частично или изцяло само вземанията на отделни кредитори.

Производство по несъстоятелност се открива за:

- търговец (физическо или юридическо лице), който е неплатежоспособен или свръхзадължен;

- лице, което прикрива търговска дейност чрез неплатежоспособен длъжник;

- неограничено отговорен съдружник, като се производството се открива едновременно с производството по несъстоятелност за търговското дружество;

- починал или заличен в Търговския регистър едноличен търговец, ако преди смъртта, съответно преди заличаването, той е бил неплатежоспособен;

- починал или заличен в търговския регистър неограничено отговорен съдружник;

- неплатежоспособно търговско дружество в ликвидация.

Производство по несъстоятелност се открива по подадена до Съда по несъстоятелност писмена молба от длъжника, съответно от ликвидатора или от кредитор на длъжника по търговска сделка. Производство по несъстоятелност се открива и по искане на Националната агенция за приходите за публично правно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника или задължение по частно държавно вземане.

Съд по несъстоятелността е окръжният съд по седалището на търговеца към момента на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност.

Длъжник, който стане неплатежоспособен или свръхзадължен, е длъжен в 30-дневен срок да поиска откриване на производство по несъстоятелност.

Към молбата длъжникът, съответно ликвидаторът, прилага:

- препис от последния заверен от регистриран одитор годишен финансов отчет и баланс към датата на подаване на молбата, ако законът задължава търговеца да ги съставя;

- опис и оценка на активите и пасивите към датата на подаване на молбата;

- списък на кредиторите с посочване на адресите, вида, размера и обезпеченията на вземанията им;

- опис на личното имущество и имуществото съпружеска имуществена общност - за едноличния търговец и неограничено отговорния съдружник;

- Когато молбата се подава от кредитор на длъжника, се представят писмените и се посочват останалите доказателства за неплатежоспособността на длъжника. 

Към молбата могат да се приложат още и:

- план за оздравяване на предприятието по предложение за назначаване на временен синдик, ако бъде открито производство по несъстоятелност.

Съдът образува дело в деня на подаването на молбата и обявява делото за решаване най-късно в тримесечен срок от образуването му. Производството по несъстоятелност се смята за открито от датата на решението на съда.

С откриване на производството по несъстоятелност длъжникът продължава дейността си под надзора на синдика. Той може да сключва нови сделки само след предварително съгласие на синдика и съобразно с мерките, постановени с решението за откриване на производството по несъстоятелност. Съдът може да лиши длъжника от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото и да предостави това право на синдика, когато констатира, че с действията си длъжникът застрашава интересите на кредиторите.

В производството по несъстоятелност, длъжникът, съответно неговите органи, когато той е юридическо лице, могат да извършват лично или чрез упълномощено от тях лице всички процесуални действия, които не са изрично предоставени на синдика.

В 14-дневен срок от откриване на производството по несъстоятелност длъжникът е задължен да предостави на съда и на синдика:

- необходимата информация във връзка с дейността на предприятието и за имуществото си;

- списък на плащанията в брой или чрез банков превод, които надвишават 1200 лв. и са извършени в срок от 6 месеца преди началната дата на неплатежоспособността;

- списък на извършените плащания от длъжника на свързани с него лица за срок от една година преди началната дата на неплатежоспособността;

- нотариално заверена декларация, в която посочва отделните вещи, имуществени права и вземания, имената и адресите на длъжниците си.

Длъжникът предоставя на съда или синдика информация относно състоянието на имуществото и търговската си дейност към датата на поискването, както и всички свързани с това документи. Информацията и документите се предоставят в 7-дневен срок от писменото им искане. Ако длъжникът не изпълни това си задължение, съдът налага на виновното лице глоба от 500 до 1000 лв., а по ал. 2 съдът налага на виновното лице глоба от 1000 до 5000 лв.

Ликвидация

Ликвидацията прилича на несъстоятелността, защото и при двете се прекратява търговската дейност и търговското качество със запазване на юридическото лице за определено време. И при ликвидацията, и при несъстоятелността се извършват сходни действия: събират се вземания, изпълняват се задължения, а наличното имущество се осребрява. Съществуват обаче и съществени разлики между ликвидация и несъстоятелност:

- Ликвидацията е извънсъдебно производство, съдът не се  намесва в нея (освен по изключение), докато несъстоятелността е съдебно производство, в което съдът играе активна роля. 

- Ликвидацията се различава съществено от несъстоятелността по своето предназначение. Ликвидацията е в интерес на съдружниците или акционерите, тъй като по принцип дружеството има достатъчно имущество да удовлетвори кредиторите. Целта на ликвидацията е имуществото да се разпредели между съдружниците и акционерите. При несъстоятелността е обратно – няма имущество за кредиторите и целта е да се защитят техните интереси, да се разпредели наличното имущество справедливо между тях. 

- По време на ликвидацията дружеството се управлява от т. нар. ликвидатор, който е едноличен орган (ликвидаторите може да са повече от един, но не се формира ликвидационна комисия). Ликвидаторът може да е физическо или юридическо лице. Той има правата и задълженията на управителен орган в зависимост от вида на дружеството.  

Законът няма специални изисквания към качествата, които притежава ликвидатора – не е необходимо той да е съдружник/акционер или лице със специални знания. Ликвидаторът не само управлява дружеството, но и го представлява пред третите лица. Ликвидаторите имат право на възнаграждение, което се определя от различни органи или лица, ако дружеството е капиталово (акционерно дружество или дружество с ограничена отговорност) от Общо събрание и ако има неограничено отговорни съдружници (Събирателно дружество, командитно дружество или командитно дружество с акции) от тях и то с единодушие. Ако ликвидаторът е назначен от съда – от съда. Отговорността на ликвидатора е като управителен орган както към дружеството, така и към третите лица. 

Назначаване на ликвидатор 

Фактическият състав по назначаване на ликвидатора винаги включва два задължителни елемента -

1. решение на съдружниците (или решение на общото събрание на съдружниците или акционерите) или, алтернативно, решение на съда, за назначаване на ликвидатор; и

2. съгласие на конкретното физическо лице да бъде назначено за ликвидатор.

Вписването на назначаването на ликвидатор на събирателното и командитното дружество в търговския регистър има оповестително действие, докато ликвидаторът на акционерното дружество, дружеството с ограничена отговорност и командитното дружество с акции се счита за назначен от датата на вписване в Търговския регистър (конститутивно действие на вписването).

Мандатното правоотношение между ликвидатора и дружеството се поражда от акта за назначаването му, изхождащ от съответния орган на дружеството или от съда или волеизявлението им да бъдат ликвидатори, а за представителната им власт е необходимо и вписване в Търговския регистър. Това означава, че ако ликвидаторът извърши някакви действия от името на дружеството преди вписването си, това ще са действия без представителна власт.

Органите, които назначават са и органите, които освобождават ликвидатори. Правомощията на ликвидатора се прекратяват при: 

- заличаване на дружеството; 

- продължаване на дружеството; 

- вливане; 

- назначаване на синдици; 

- назначаване на нови ликвидатори; 

- смърт на ликвидаторите; 

- поставяне на ликвидатора под ограничено запрещение – не е изрично предвидено, но така се прекратява представителната власт;

- напускане на ликвидатор – отказ от договора за поръчка.

Етапи на ликвидацията:  

1. За да започне ликвидацията, трябва да се прекрати дейността на търговското дружество и да се назначат ликвидатори. Това става с решение на Общото събрание или на съдружниците. В това решение се обявява, че се прекратява дейността, назначават се ликвидатори и се определя срок за ликвидация, който при необходимост може да бъде продължен. Когато има неограничено отговорни съдружници срокът за ликвидацията се определя с тяхно единодушно решение. Решението и имената на ликвидаторите се вписват в Търговския регистър. В Търговския регистър се представя и нотариално заверено съгласие на ликвидаторите с образци от подписите им, защото с назначаването на ликвидатори правата на управителните органи на дружеството се прекратяват и то се представлява от ликвидаторите.

Прекратяването на дейността на дружеството и започването на ликвидацията трябва да се обявят пред публиката, като до кредиторите на дружеството трябва да се отправи писмена покана чрез Държавен вестник. Тази покана се изпраща и до известните кредитори (частни кредитори). За прекратяването на дружеството и започването на ликвидацията трябва да се уведоми и данъчната администрация (публичен кредитор).

2. Установяване на състава на имуществото на дружеството към момента на прекратяване на дейността. Съставя се начален баланс и доклад и те се представят от ликвидаторите на ръководния орган (съдружниците). След приключването на всяка календарна година се прави годишно приключване – прави се годишен счетоводен отчет и доклад към него, които се представят на ръководните органи.

3. Сърцевината на ликвидацията включва действия по изпълнение на задълженията, събиране на вземанията и превръщане на имуществото в пари. Законът не ограничава способите за това – всякакви сделки са допустими. Под „събиране на вземанията” се разбира вземания, които произтичат от друг юридически факт, а не от сделки. Нови сделки са допустими само доколкото са свързани с ликвидацията. 

За да приключи ликвидацията, трябва да се удовлетворят кредиторите, но за това е необходимо да се знаят техните претенции – всеки кредитор трябва да предяви вземането си пред ликвидаторите. Ако има спорни вземания имуществото се разпределя, ако се осигури обезпечение за спорните кредитори.

След като се удовлетворят кредиторите, ръководният орган на дружеството може да отпише несъбираемите вземания на дружеството. Това е счетоводна операция, с която дружеството се отказва от несъбираемите си вземания. Необходимо е, за да се приключи ликвидацията.

4. След като са изпълнени задълженията или е заделено имущество за обезпечения и след като са събрани вземанията, се създава окончателният баланс, въз основа на който се разпределя имуществото между съдружниците/акционерите. Това не може да стане по-скоро от 6 месеца след поканата към кредиторите да предявят вземанията си. След това ликвидаторите подават заявление до съда за прекратяване на юридическото лице и заличаването му от търговския регистър.